Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

петък, 4 септември 2015 г.

НЕПУБЛИКУВАНОТО ИНТЕРВЮ С Г-Н ПАВЕЛ ВАСЕВ


Представям на читателите на Блогът за театър едно  непубликувано интервю, проведено през есента на 2012 с тогавашния директор на Народен театър „Иван Вазов“ г-н Павел Васев. То не видя навреме бял свят, първо поради това, че не успяхме да го продължим, така както се бяхме разбрали с директора, а и заради протеклия месец по-късно епистоларен скандал на територията на Блогът за театър между все още изпълняващия тогава директор на НТ Павел Васев и напусналата режисьорския щат в НТ Лилия Абаджиева. Прецених тогава, че  акцентирането върху фигурата на Павел Васев отново на моя територия няма да е проява на добър вкус и би се тълкувало превратно.
От дистанцията на времето, обаче, откривам, че това непубликувано навреме интервю е придобило ценна патина особено днес, когато отново заговорихме за реформа и нова методология в сценичните изкуства. Интервюто е взето в разгара на провеждащата се, според повечето софийски театрални директори, най-успешна  реформа. Не само, малко преди да взема интервюто с г-н Павел Васев министърът на културата Вежди Рашидов обяви реформата за успешно приключила. Позицията на г-н Павел Васев тогава е в защита на реформата, а днес знаем последствията от нея, но чрез това интервю можем да се ориентираме и да си припомним с какви аргументи бе защитавана реформата.

Разговорът с г-н Павел Васев не е съкращаван, направила  съм някои дребни езикови корекции. Позволявам си да го пусна в целия му обем, в който балансирано, а понякога не съвсем, кръжим около темите за конкурсите за директори, в които участва само един кандидат, без кой не може да управлява в Народен театър г-н Павел Васев, за детството и следването на директора и влиянието на родителите и средата върху разбиранията му за това как се управлява култура, защо завинаги е напуснал българското кино (в момента г-н Павел Васев е все още временно изпълняващ длъжността директор на Националния филмов център, но е и участник в конкурса за културно аташе в Москва), каква е репертоарната политика на директора и каква е ролята на Александър Морфов. Разбира се, преминаваме и през темата за реформата и широко коментираната теза, че публиката води театъра, в унисон с провежданата реформа, която залагаше на концепцията за „продадения билет“. Какво е мястото на експерименталния театър, има ли нужда от конкурс за драматургия в Народния театър, защо Лилия Абаджиева не е на щат в Народен театър вече, са също въпроси, които коментираме, както и позицията му защо „плюе срещу театралните награди“ и защо има известно напрежение между Народен театър и Варненско лято, заради което НТ е отписан от редиците на Българска асоциация за театър (все още) и прочие актуални за времето тогава и днес въпроси.

Днес виждаме някои несъотствия в твърденията на г-н Павел Васев особено в частта, в която казва, че е изпратил нарочно писмо до министъра на културата Вежди Рашидов през 2010, с което моли да бъде субсидиран като всички останали театри. Оказа се, че след тази молба има поредица от молби, в които иска завишаване и промяна на субсидията. Разбира се, Народен театър е национален културен институт и вероятно трябва да бъде отделен от останалите институции, които нямат национален статут. И все пак е добре думите и делата да не се разминават.

В края на 2014 г. г-н Павел Васев се пенсионира и на негово място режисьорът Александър Морфов стана временно изпълняващ  длъжността директор на Народен театър до провеждане на конкурс.
Днес (04.09.2015 г.) Александър Морфов се отказа от заеманото място като посочва, че един от мотивите е, че няма административни амбиции, че продължава да смята правителството на Бойко Борисов за абсолютно вредно, както и, че е абсолютно против  Министерство на културата. Подчертава, че няма абсолютно никакви ръководни амбиции, а е заемал поста тези няколко месеца, за да може да се случи прехода „безболезнено и почтено“.

Обявяването на конкурс за изпълняващ длъжността директор от страна на Министерство на културата ще е на 7 септември. До протичане и завършване на конкурсът поста директор на театъра ще заема настоящият зам.директор Милица Трайкова.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Като директор на най-голямата театрална институция „Народен Театър Иван Вазов”, знаем, че още със създаването на театъра Иван Шишманов пише до княз Фердинанд

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Ето, това е портрет на Мърквичка на Иван Шишманов (посочва към портрета на стената) Ние сме учили в театралния институт историята на Народния театър и когато завършихме, това което ни връчи ректорът Чипев, беше онзи първи сборник „75 години Народен Театър „Иван Вазов“.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Знаем, че той пише писмо да княз Фердинанд, в което казва, че Народният театър е най-голямата културна институция на България, не става въпрос даже само за театрална. Как се управлява днес най-голямата културна институция и управлението на тази културна институция отразява ли се на периферията?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: На периферията в какъв смисъл?
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: На периферните културни институции, например.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Ако кажа, че знам как се управлява, ще те излъжа съвсем сериозно. Аз за втори път съм на работа в Народния театър. Първият път така се случи, че предишният директор проф. Васил Стефанов беше подал оставка. Театърът се ръководеше временно от един от заместник директорите
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Коя година беше?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Две хилядната. Министър Емма Москова ме покани да работя в театъра. Аз й казах, че това без Сашо Морфов е немислимо. Разговаряхме със Сашо и той прие много тежкото задължение да бъде художествен директор на театъра. Аз не бих посмял да стъпя в Народния театър без Сашо или без човек, който е с такава театрална визия. Може да не е Сашо, може да е някой друг, но трябва да има някой, който да има в себе си това как трябва да се развива художествената програма.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: А днес кой е такъв в театъра?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Днес пак е Сашо. Той е главен режисьор на Народен театър. Преди да се ява на обявения конкурс за директор на Народен театър аз отидох да разговарям със Сашо, който беше извън
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Става дума за последния конкурс ли?

ПАВЕЛ ВАСЕВ:  Да, за последения. Отидох да разговарям с него. Той беше отново в Москва, поставяше спектакъл там и му казах същото, което и през 2000 г., че аз не бих могъл без неговото съучастие да се занимавам с тази работа и имайки неговото уверение, че той ще се върне в състава на трупата посмях, така да се каже, да се ява на този конкурс.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Тогава кои други кандидатстваха?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Никой.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Как така?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Само аз. Само един кандидат се яви.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Това на какво го отдавате?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Отдавам го на следното нещо. Аз съм израснал в българския театър. Моята майка от 1956 до 1959 беше студентка „Театрознание“ в Театралния институти и моето детство мина в така да се каже взаимоотношения с проф. Пенчо Пенев и един изключителен човек за българския театър - Васил Мавродиев. Ако сте ходили на последния етаж във ВИТИЗ, където е библиотеката, от отсрещната страна беше неговият кабинет. Пенчо Пенев започва да се занимава много преди 44-та година с български театър, а Васил Мавродиев е човекът, когато той вече основава катедрата Театрознание, който започва да събира всички писмени материали относно историята на българския театър. Разбира се ние живеехме отсреща. В театъра аз съм от съвсем ранното си детство. Аз съм възпитаван в посока на това да се цени театъра. Идвал съм тука в Народния театър заедно с майка, защото майка ми и баща ми, лека им пръст, бяха кумове на Стефан Гецов и Елка Гецова, след като се разведе стана Елка Михайлова. И винаги моят респект към Народния театър е бил изключителен като към някакво нещо, което е недосегаемо. Разбира се, казвам го най-любовно, преди три-четири години с Влади Люцканов и с Роза Радичкова случайно се събрахме и решихме да работим в Младежкия театър заедно, защото детството ни мина там, детските спектакли
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Това съм го пропуснала.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Детските спектакли бяха в Младежкия театър и всеки в различна възраст така да се каже, понеже и тримата сме с някаква разлика, е прекарал детството си в Младежки театър. Не смеехме по никакъв начин да си помислим, че бихме могли да работим в Народния театър, това пък никак. И затова казвам, че аз не знам каква е формулата за това да се работи или да се управлява Народния театър, но знам едно нещо със сигурност и го знам много отдавна. Това съм го научил пак от моите родители, където нямаше вечер, в която да не се ходи на театър, на балет, на каквото и да било. И когато започнах малко да разбирам някакви неща, започнах да чувам техните разговори за културата – как се управлява и прочие. Моите родители са ме научили, че култура не се управлява. Култура само се подкрепя. Това съм го запомнил от юношеските си години от моите родители.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Моят въпрос е как театърът, който като институция си има някакви вътрешни механизми, как се управлява?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, искам да кажа, че специално за Народен театър, когато дойдох през две хилядната година аз тогава завинаги напуснах българското кино[1], защото загубих една много важна битка. Преди да дойда в Народен театър бях председател на филмовите дейци и бях от страната на тези, които считаха, че киноцентърът не трябва да се продава. И загубих. И реших, че нямам основания повече да работя на това поле, защото когато човек се провали трябва да си даде ясна представа, че се е провалил.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Вие го приемате като личен провал ли?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, абсолютно като личен провал. Всъщност в момента, в който влезнах в театъра и минаха първите 15-20 дни мен ме понесе някаква страхотна вълна на въодушевление и съм го казал на всичките си приятели.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Това се случва първия път като отивате в Народен театър?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да. Защо? Защото попаднах на едно място, където хората знаят какво вършат. Може да повярвате на моя не малък управленски опит. На 33 години станах за първи път директор на Студио Екран и започнах да се занимавам с културен мениджмънт или администрация, както искате го наречете. От тогава до ден днешен непрекъснато се занимавам с това нещо. Разбира се, това много повлия на моето мислене. Дори една моя съученичка преди петднадесетина години на една среща ми каза: „Какво управляваш днес?” и аз разбрах, че съм свършил. Разбрах, че вече не участвам в художествения процес (смее се).

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Честно да си призная се изненадах, че сте завършил театрална режисура, защото не си спомням да сте поставял нещо.
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да. но когато ние учихме в класа на проф. Христо Христов – това е неговият първи режисьорски клас, нямаше кинообразование, а аз бях вманиачен на тема фотографиране, снимане. Работех като общ работник към киноцентъра години наред и прочие и прочие, и моментално се залових с документално кино. Както се казва - още бях студент когато започнах да правя

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: А коя година беше вторият конкурс, когато всъщност вие спечелвате конкурса?
ПАВЕЛ ВАСЕВ: 2008 г.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: И тогава никой не се е появил?
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Не се появи нито един кандидат освен мен.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Това направо ме изненадва.
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Но искам да кажа първо, че заварих...

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Добре де, като не се появява никой
ПАВЕЛ ВАСЕВ:  изключителна...

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Всъщност какъв конкурс е било това? То така става обречен. Защо го задавам този въпрос. Напоследък съм любопитна да разбера, до колкото ми е известно, защото не съм кандидаствала за подобен пост, знам че се кандидатства с концепция
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Платформа за следващите четири години, колкото е мандатът в момента. И всъщност ролята на подобен конкурс е да се сравнят концепциите и да се избере най-добрата. А вие като единствен участник значи е нямало друга, с която да

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Не, напротив. Комисията прочете това, което аз си бях поставил. Водехме разговори с тях и в последствие те са дали своето предложение до министъра на културата.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Кои бяха тогава в комисията?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Една част бяха хора от различните дирекции на министерство на културата. Единият беше Крикор Азарян, от Съюза на артистите – Христо Мутафчиев и ще сбъркам, ако кажа още някой. Комисията беше от седем-осем човека, другите бяха директори на дирекции в МК – примерно: дирекция – икономическа, дирекция – правна, защото задаваха специализирани въпроси относно познание на действащото законодателство.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: В този план питам как се управлява един театър, защото предполагам сте кандидатствал за поста с някаква платформа, концепция. Никой от нас обикновените граждани нямаме достъп до тези т.нар концепции или те са запазена марка? Ако на мен ми е любопитно каква е била вашата концепция и успявате ли да я следвате

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Аз не мога в момента веднага да я извадя, защото не я знам къде е, но ще я намеря, зощото не е толкова невъзможно това и ще ви я предоставя. Аз нямам никакви тайни, тъй като тя съществува и в досието, което ми се намира в отдел кадри в Министерство на културата.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Е да де, ама аз не мога вероятно да отида и да я поискам от тях?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Аз казвам, че аз ще го направя.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Въпроса ми е следният. Каква е била Вашата концепция тогава. Вие вероятно тогава сте имали някаква представа за това как искате да се развива театърът оттук нататък.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, разбира се. Просто ще ви я предоставя, няма смисъл да се повтарям и оттам може да си вадите като текст каквото си искате.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: А дали успявате да я следвате?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: В известен смисъл. Не може буквално, просто не може буквално да се върви стъпка по стъпка. Просто не е възможно.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Добре, а каква е Вашата да кажем стратегия. Задавам Ви този въпрос, защото например работих една година в театър и видях как текат едни мисли за това какво да се прави през сезона. Та се питам сезон по сезон ли се измисля какъв да е репертоара?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Задължително.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Или все пак има и някакви дългосрочни планове, перспективи художествени. Все пак управлявайки една огромна

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, да. Има и едното, има и другото. Значи ще кажа две неща. Първото е, че когато представих тази платформа вътре имаше набелязани съвсем конкретни проекти, които се осъществиха.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Например?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Ами едното беше „Вишнева градина“ на Крикор Азарян, а другото
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Е, ама тук веднага могат да ви кажат – Ето, той е бил в комисията, а вие сте го предложил в платформата си.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Аз нямаше как да зная, че той ще е в комисията, защото комисията се назначи след като се приеха съответните документи и прочие, и прочие. Затова нещо както знаете се прилагат съответните писма – писма за намерения. Същото беше със Сашо Морфов, с Теди Москов, с Лили Абаджиева. Т.е. това е една такава... Много искахме още тогава 2009-та година да започнем „Смъртта на търговския пътник” с Велко Кънев. Беше един проект, който ние с Велко години наред мислихме как да гонаправим с Борислав Чакринов и когато се случи това нещастие с него той от болницата в Германия ми написа: Няма да участвам в този спектакъл, правете го без мен. И тогава ние поканихме Ивайло Христов и Велко дойде на премиерата и беше много особена среща между него и Ивайло. Той дойде, за да ни подкрепи колегите и така. Та исках да кажа, че във времето това се случва, но от друга гледна точка едното, което имахме като намерение и най-общо се нарича Американски сезон, Руски сезон, т.е. да вървим по опорни точки.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Има ли Английски сезон?
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, опитваме се да видим дали е възможно да направим един Английски сезон. Правим едно усилие, защото искам да кажа, че голямата сцена на Народен театър е много коварно място.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Най-коварното.
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Може един режисьор да е с изключителни качества и да се провали, защото множеството на залата е с особени интереси и не случайно любимата сцена на българските режисьори е Камерната сцена на Народен театър.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Не на всички.
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Аз казвам моето усещане. Любимото място, каква е причината, актьорът е страшно близко до публиката и там ходят хора, които са ценители. Те не отиват за зрелището на голямата сцена. Те отиват за

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Т.е. разделяте публиката на ценители и
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, разделя се. И освен това публиката на Народен театър е една пирамида. Има хора, които казват така. Това е опит, който аз имам. Аз ще вляза веднъж в театъра, но това ще бъде в Народен Тетаър. Той отива не за да гледа спектакъла „Хамлет“ или постановката на Явор Гърдев, или да гледа Леонид Йовчев. Той отива, защото отива в институцията Народен театър.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Именно, затова поставих въпроса от самото начало, защото това е голяма отговорност да се управлява
ПАВЕЛ ВАСЕВ: И по тази причина репертоарът на Народен театър, ако погледнете в момента в тази книжка, която издадохме по повод 1001-та премиера, която се случи в театъра, която именно е „Смъртта на търговския пътник“. И тука Вие ще видите, че репертоарът е с много широка основа, това е един интерес на зрителя, който е така да се каже в най-широкото приложно поле на културата и постепенно започва да върви към върха на пирамидата, където са театралния експеримент, развиването на театралния език, където е развиването на художествените внушения чрез артиста, чрез сценографията и чрез всичко останало и така затваряме

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Да, виждам, че този сезон има някакъв интерес да се развие Сцена на четвърти етаж и да се превърне отново в онова място, което беше преди много години, където се случваха интересни неща. В този план казвате, че на върха на пирамидата е експериментът, а долу в основата е зрелищният спектакъл. Тук естествено отиваме в онази логика на обсъждане в последните години, а именно за масовия и елитарния театър. Кои са критериите дали едно представление е успешно?
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Аз за себе си отдавна съм на ясно. Едниственият критерии за театър е публиката. Аз страшно много съм чел за театър и съм гледал много театър по света и искам да Ви кажа, че един от върховете на театралното изкуство, театърът на Гротовски – той го затвори със следното изречение „Моят театър е мъртъв”. Значи този експеримент, който той направи и интелектуалната сила да го затвори, това е изключително сложно живеене в театъра. За мен, не съществува друга формула освен публиката, а тя, повярвайте ми, е много критична. Разбира се, че можеш да я подмамиш, разбира се, че би могъл да тръгнеш по една много по-лека формула на съпротива и търсене на някакви елементи, които да я тласкат, така да се каже, в залата. Но повярвайте ми това нещо, ако премине мярката, ако премине художествената мяра и отиде в посоката към кича, в посоката към площадния театър

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Зрелищният театър не е ли в тази посока?
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Ако отиде в тази посока, публиката сама ще си отиде. И искам специално да Ви кажа. Припомнете си периода след 91-ва година на българския театър. И ако погледнете резултатите тогава и колко публика има, ще видите, че веднага след като се освободи репертоарът, театрите хукнаха към, нека да го кажа не много цинично, към булевардния театър. И публиката си отиде, защото телевизията започна да показва същите сладникави сериали и зрителят започна да му трепери под гърлото за изкуство, което на него му е необходимо. Тогава театърът направи това превъртане, което беше накрая на 90-те, началото на 2000 и започна да се занимава с драматургия от най-висока проба. Говоря за целия театър. Не за този, а за целия български театър.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Аз разбирам, тази Ваша преценка, че публиката е тази, която преценява дали едно нещо е добро или не е добро. Аз обаче пак се връщам към българския театър като пример и си спомням за битката между следосвобожденската естетика с модерната, която започва на територията на най-голямата институция, а именно Народен театър. Няма как да не се обърне внимание, че основната критика към това, което днес смятаме за базисно за българския театър – опитите да се модернизира българския театър, са били в това, че са обвинявани , че са чужди на българина и елитарни, и че са празни салоните.
ПАВЕЛ ВАСЕВ: То е заявено в позициите на Пенчо Славейков и на Яворов. Но в същото време от другата страна е Вазов и неговите, извинявайте, ама Яворов са го наричали по вестниците „телеграфчийчето” и са се обръщали към него с възможно най-обидни

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Не ви ли прави впечатление, че тази ситуация е подобна в момента?
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Не, вижте...

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Това противопоставяне и този начин мислене, че нашата публика си харесва нашето, а са й чужди тези с експериментите, и че елитарният театър е свързан винаги с празни салони. По същият начин излиза, че за Вас критерият е само публиката.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Мога ли да кажа по този повод нещо съвършено точно. С Грети и Иван Добчев сме състуденти. Когато те направиха Сфумато започнаха едни приказки в две посоки, в два аспекта. Едното, че това е много хубаво, а другото, че е ужасно. В продължение на годините, в които се развиваше техния театър, който вече е на 20 години, на мене много често ми се е случвало, без те да имат нужда от това, да ги защитавам в разгвори с колеги и приятели театрали. За какво да ги защитавам. Основните обвинения към тях вървят по линия на това, че това е частен театър на държавна издръжка. Аз казвам следното. Ако някой от Вас може да направи това, което направиха Иван и Грети, опитайте и вие, но да знаете, че това е страшно тежка работа, това значи шанс да затриеш живота си и че това, което те правят за развитието на театралния език и за развитието на театралния хоризонт е нещо, на което аз се кланям докато съм жив. Може да не ми хареса някой спектакъл, но аз тогава отивам и казвам на Иван: „Иване, това, което направи със Стриндберг за мен е на границата на порнографията” Казвам го съвършено... Аз съм го казвал на Иван. Да. В същото време считам, че един от най-значимите спектакли в последните години в българския театър е „Лазар и Иисус“. Отидох да моля Иван да не сваля този спектакъл от... Явиха се проблеми с един артист, с друг артист и т.н. Аз отидох да го моля, дори. Нека да Ви кажа, преди седем осем месеца го поканих на разговор и му казах: „Не искаш ли в Народния театър да направиш втора постановка на „Лазар и Иисус”, защото считам това за фундамент. Разбирате ли! На всички, които казват, че е елитарно, казвам следното: Това е развитие на театралния език...
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Да, ама сега си противоречите. (надвиква ме се)

ПАВЕЛ ВАСЕВ: И казвам, ако Вие сте театрали, трябва да го подкрепяте това. Всички глупости и приказки трябва да останат в
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Хем твърдите, че публиката решава, хем... За мен конфликтът в такова твърдение и Ви го казвам съвсем ясно, Вие естествено, че сте интелигентен човек и ме разбирате напълно. Някак си ми се вгади, честна думи, от три години да ми се обяснява, че публиката трябва да се привлича, вкарва, прелъстява в салоните и трябва да се угажда на някакъв предполагаем зрителски вкус. В същото време,обаче, имам вътрешното усещане, а може и да не съм права, в исторически план ми се струва, че по някакъв начин съм права. Та хората, които имат интуиции и естетически, художествени, както за нови езици, които имат интуиции за бъдеще, които понякакъв начин формулират големите тези, те ли трябва да се съобразят с вкуса на публиката или

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Не, няма такова нещо.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Защото стигаме до някакви базисни неща - кой след кого върви

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Няма такова нещо, аз съм категоричен противник на тезата, че ние трябва да възпитаваме. Значи това е вид отминал етап в историята на българската държава, че някой трябва да възпитава.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Новите идеи се споделят, не се възпитават.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Фундаментът на българската държава е образованието. Ако в тази държава няма образование, тя е загинала. Тя няма газ, няма метали, няма хайвер, тя няма нищо друго, няма промишленост. Нейният шанс да се измъкне е колкото се може с по-високо образование, а театърът, киното, литературата и прочие, това го казах вече няколко пъти, е върхът на пирамидата на образованието, защото е вид самообразование. Това на което ме е научил проф. Христо Христов в театралния институт е само едно нещо, че от деня, в който ставаме студенти и искаме да се занимаваме с театър, до края на живота си ние трябва да учим за театър и че не сме станали познавачи на театъра в момента, в който сме завършили театралния институт. Тепърва започваме да учим. И фактически тази теза се вкарва в едно много просто изречение – културата е най-висока степен на образование. Но аз правя своя избор кои книги да чета, кои концерти да слушам, кои балетни постановки да гледам, ако имам интерес да отида в Англия да гледам театър, ако имам интерес да отида в Белгия да гледам балет. Т.е. толкова е широко пространството, че аз правя своя личен избор. Отивайки...и защо в момента този спор се води за билета. Когато отида на едно място и си купя билет аз по този начин давам своята подръжка. Разбира се, че държавата в своето културно многообразие е задължена да поддържа експериментите, тези за които знаем, че те предварително са обречени на икономическа нищета. Това трябва да го прави държавата, това трябва да го прави общността. Между другото ние сме един стар съветски модел театър. В почти цяла Европа държавните културни институти са малко на брой, а голямата част са общински. Това е общоевропейската система. В англосаксонския свят са в друга плоскост. Театрите са или еврейски, или мюзикъли в Съединените щати, или работят на принципа на грантовете, което според мен е една недобра практика. Аз не повярвах на Едуард Олби, когато той каза, че постановката на Явор е по-добра от Нюйоркската и си помислих, че е някаква форма на вежливост. Но когато отидох след нашата среща тука по друг повод в Ню Йорк и разбрах колко е прав и защо е прав. Прав е, защото там се работи на принципа, че ти имаш 30, 40 или 50 представления, които са ти платени и ти знаеш, че на 30 март приключваш с този спектакъл. Репертоарният театър какъвто е в Германия, репертоарният театър какъвто е в някои театри в Англия, защото считам, че в Европа на най-високо стъпало е английският театър, полскитя театър, руският театър – това са страхотни величини.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Даже театърът от бившите републики се разви.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: От другите република Литва е...ама нали знаете защо, защото е до Полша.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Така, де.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Идете в Латвия, там е различно.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА:  Добре, а каква е Вашата политика за поддържане, за подкрепяне на едни предварително обречени проекти да не са масово посещаеми, да не са в смисъла от т.нар. нова реформа „пълнещи салони спектакли”?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, правим такива неща. Да, подкрепям такива неща. Да, стремя се. Примерно ще кажа следното нещо, че когато работих в Сатиричния театър Елин Рахнев и Роза Радичкова дойдоха и казаха: Лили Абаджиева предлага да направи Годо. И аз им казах: Вижте това, което ми предлагате е нож с две остриета. Спомнете си на Леон представлението, спомнете си едикакво си, едикакво си и казах, че считам това за предварително обречено представление. След два дни те дойдоха отново и казаха: Не, ние считаме, че този проект е с много добра перспектива и считаме, че трябва да се прави. И аз си зададох въпроса: Ние сме се събрали с тези хора заедно да работим в театър. Аз не съм техен началник, аз съм само координаторът между различните внушения, желания, страсти и пристрастия.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Обаче вие взимате решенията.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, ако сме се събрали да работим заедно, по каква причина аз да не им вярвам. И казах: Добре, аз приемам вашата теза, разрешете ми обаче да реша окончателно като видя резултата, което Лили Абаджиева, за голяма нейна чест прие, че тогава ще решим окончателно.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Аз херасах този спектакъл.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: И аз го харесах. В момента, в който го видях, отидох при Лили Абаджиева и й се извиних за съмнението, с което подходих към нея.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Говори се, че сте я уволнил. Не знам каква е ситуацията?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Няма такова нещо, в никакъв случай. Отношенията, които така да се каже са в рамките на театъра, не мога да ги коментирам, излагам и каквото и да било. В нейното досие, което само тя може да покаже, има нейна молба, с която тя моли да бъде освобена от длъжността.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Нейни представления играят ли се този сезон?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Играеше се до края на миналия сезон „Отело“, но там се смениха няколко актьори.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Нали разбирате, че отстрани изглежда като

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Играеше се „Отело“.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Изглежда като приключване с нея. С „Госпожица Юлия“ какво се случва?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Ми, отиде си, публиката си отиде от спектакъла.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Хм, не го знаех това. Искам да ви попитам

ПАВЕЛ ВАСЕВ: И то, докато Лили беше в театъра, не след това.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Питам Ви защото нали знаете в театралните среди как се бълбука и по някакъв начин всичко се знае, и ако не Ви задам този въпрос, ще изглежда като че ли аз нещо си спестявам.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Няма такова нещо, обратното е. Моето мото е ужасно просто „не правя нищо, което не мога да кажа на всички”.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Добре, тази история си остава в рамките на Народен театър. Всеки си я премълчава, явно има някаква натрупана обида и наслагване. Това, което искам да ви попитам, след цялата тази дълга прелюдия е: Кой днес определя какъв да е репертоарът в Народния театър?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Значи приемете отговора като неформален. Аз никога не го правя без да говоря с колегите си, а това са Сашо Морфов, Георги Борисов, Роза Радичкова, Теди Москов, Руси Чанев, Вальо Ганев. Разбирате ли

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Кръг от съмишленици?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Това са хората, с които от много години по еднакъв начин разчитаме някакви театрални послания, но никога репертоара не го правя сам.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Добре, а какво е посланието този сезон?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Този, който мина ли?

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Не, този, който идва.
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Като се има предвид, че публиката става все по-взискателна и все по-взискателна и ще става все по-взискателна

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Това е хубаво.
ПАВЕЛ ВАСЕВ: Винаги съм се опитвал да кажа на колегите, че усещането им, че са станали звезди е страшно погрешна теза. Народният театър може да изяде една звезда за едно представление.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Да, обаче си спомням едно интервю по БНТ, когато говорехте нещо за театралната критика и за театралния критик , това е друга тема, разбира се, и си спомням, че тогава казвахте, че актьорът е най-важният.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Разбира се, театър без театрален критик може, без актьор не може.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Вече може и без актьори, има и такъв театър.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Има театър и от народни представители

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Този маскарад е друг. Става дума за това, че по някакъв начин това доста ми заприлича на периода на звездите, както го наричат в исторически план, между двете войни в българския театър. Знаем, че има един период, в който репертоарът се е правел според актьора-звезда. И това как говорите за Вашите актьори ми напомни за това...

ПАВЕЛ ВАСЕВ: За това нещо мога да кажа следното мое познание от практиката. Има спектакли, които задължително и основно се генерират от идеите на режисьора. Има спетакли, които задължително и основно се генерират от идеите на автора. Има и спектакли, които се генерират от енергията на отделен артист. Аз съм го видял това нещо тука в Народния театър с Апостол Карамитев „Хенри IV“. Аз присъствах на живо на едно такова случване. Откъде тръгна цялото това нещо. Разбира се, българската театрална критика, която в известен смисъл недолюбва проф. Енчо Халачев, изоставя така да се каже от историята тази негова постановка , както и да речем и постановки на Люцканов (Николай Люцканов – б.р.), защото те имат някакви колебания. Аз съм бил зрител в залата на Народен театър, аз зная радостта от това театрално събитие на реж. Енчо Халачев, но енергията това да се случи тръгна от Апостол Карамитев.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Добре, аз пак да Ви върна към репертоара. Направили сте си някаква програма. В този въпрос няма никакъв подтекст.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Аз не се страхувам от никакви подтекстове.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Питам, защото съм била свидетел на това как се прави репертоар в друг театър.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: (смее се)

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Не е смешно. Ужасно любопитно ми е на какъв принцип се прави репертоар. Дали не си казвате например – тук ще направим едно зрелищно представление, тук едно експериментално, или пък ще поканим една звезда.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: А, не, не. Значи това са

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Има ли някакъв все пак принцип?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Има, разбира се. Да речем тези спектакли, които са свързани с традицията Шекспир, тук от доста време работим анализирайки каква трябва да бъде нашата изходна точка, и да речем с Явор (Явор Гърдев – б.р.), преди той да пристъпи към постановката на Козата („Козата или коя е Силвия“ – б.р.) обсъждахме следващата крачка след „Лир“. Този разговор се протегна във времето, защото тогава той каза: Виж, в момента моите всички мисли са насочени към текста на Олби. Освен това във връзка с филма отиде няколко пъти до Щатите, среща се с него и това много го задвижи, т.е. много бързо подкара неговата енергия в посока „Козата или коя е Силвия“. Но през цялото това време не сме спирали да обменяме анализи относно това как да се развива тезата Шекспир и какъв ще бъде този Шекспир. Същото беше и със Сашо Морфов, който преди „Полет над кукувиче гнездо“ в главата му винаги има няколко проекта, единият от които е „Както ви се харесва“. Ние това нещо го обсъждаме един път, втори път, трети път.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: На пролет ли ще излезе на Сашо Морфов?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Сашо е влязъл в един нов ритъм, защото в театрите, в които работи извън България имат много строги рамки и това се отрази много добре на Народен Театър, защото колкото и странно да звучи в периода, в който той каза, че ще направи „Полет над кукувиче гнездо“, то излезе, в периода, в който каза, че ще направи „Животът е прекрасен“.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Дисциплинирал се е?

ПАВЕЛ ВАСЕВ:  Да, страхотно се е дисциплинирал и отношението по въпроса как да предстаивим днес Шекспир е тема, която занимава всички в театъра.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Затова Ви казах, че е голяма отговорност да се управлява Народен театър, а ми направи впечатлениие, че всички в момента ще поставят Шекпир.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Мога ли да вметна още една теза. Значи следващото нещо, което искам да кажа, една абсолютно осъзната, абсолютно собствена така да се каже теза на литературното бюро на Народен театър, на режисьорския му корпус, защото това са не само тези, които са в щата на Народен театър – режисьорския корпус е една по-широка група от

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: На щат е само Сашо Морфов, нали?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, затова ви казвам, че има и една изработена от, така да се каже, този кръг хора, които работят и правят предложения за репертоара относно да речем спектаклите от характера на които е „ Рицарят на светия дух“. Това е един проект,  за който с Боян Папазов бяхме говорили преди аз да се ява на този конкурс, за който говорихме. Веднага след като започнах работа в театъра той дойде вече с текста, редактиран от него, и ние си казахме следното нещо: Искаме това да се случи и не се съобразяваме с това кога. Започваме да работим и той ще се случи тогава когато узрее, за да стане спектакъл. Двамата с Маргарита Младенова започнаха работа. Една година те работиха непрекъснато, за да постигнат синхрона по между си за това как да се развие всичко онова, което е заложено в текста на Боян, и казвам този пример, защото следват нови неща, които подготвяме и вървят в посока

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Стефан Цанев?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: И Стефан Цанев и други проекти, които имаме в момента и те са на такъв подобен етап на осмисляне и на усвояване.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Които са извън идеята за Шекспир?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, те се занимават с едно нещо – да изведем на сцената на Народен Театър независимо дали камерна, голяма или някаква друга сцена, онези, как да кажа, примери от Възраждането на България, върху които се крепи, така да се каже, българския дух, българската

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА:  Това означава, че ще поставяте български текстове?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, казвам, че това е нещо, върху което ние работим от преди да стъпа аз в тази стая, в която момента

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Прави ми впечатление и ми е особено странно, даже съм водила телефонен разговор с предишния директор проф. Васил Стефанов по тази тема, че след 10-ти ноември е имало само един конкурс за драматургия в Народен театър, но нищо не се получило от това. Каква е грижата на Народен театър за една нова драматургия, защото се нароиха в другите театри конкурси за млада драматургия, какво и да означава това, направиха и някаква реализация на тези текстове, а Народен театър първо си няма драматург пишещ и второ си няма конкурс?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Това е абсолютно умишлено, защото когато има човек, който пише драматургия в Народния театър неговото пристрастие към един или друг текст е очевадно. Няма да давам конкретен пример и няма да казвам кой е този драматург[2], който нищо освен свои произведения не е предлагал в Народния театър. Не, не казвам, просто гадая. Обаче когато един драматург от ранга на Боян Папазов, от ранга на Стефан Цанев, от ранга на Елин Рахнев започне да разговаря с Георги Борисов ( щатен драматург на Народен театър – б.р.) и когато стане въпрос за думичката примерно „пара“ или „парА“, той знае, че срещу себе си има човек познавач на българския език, той знае, че намерението на Георги Борисов е само в добра посока. Освен това Георги е човек с равнище на вкуса, което е страхотно важно и задължително и понеже той е заедно с Роза, със Светлана Панчева, с другите колеги по-младите, Емил Илиев, едно младо момиче има при нас също. Те първи четат при нас текстове, той е първата бариера, която казва: Това не отговаря на моите разбирания за добър текст, за качествен текст, за добра драматургия. И повярвайте ми, че авторите се вслушват в разговара. Т.е. има обговаряне, има обмен на идеи. Те не гледат на Георги Борисов като на някаква институция, а гледат като на човек, който разбира езика и словото.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Сещам се, че пак в историята на Народен театър, която е основополагаща за бъгарския театър, често

ПАВЕЛ ВАСЕВ: поети, писатели

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Не само, философията на Народен театър е била – имало е школи актьорски, естествено е имало и конкурси и няма за какво да си припомняме началото на Народен театър, което започва с конкурс за българска драматургия. Дошло ли е време за подобни неща в Народен театър?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Значи това е една идея, която Сашо носи със себе си през годините. Още през две хилядната година той искаше да направи театрална школа към Народен театър. Аз леко се боя от това и го казвам открито, защото никога не съм бил в състояние да кажа как един човек трябва да се научи на изкуството „театър”. Аз не зная това.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Може би си има хора за това.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Имам колеги, мои колеги, когато бяхме още студенти, например, лека му пръст на Пламен Масларов и той всяка година, докато бяхме студенти, имаше една групичка от десет души, от които четири-пет влизаха в Театралния институт. Т.е. на него му се отдаваше. И дори някои от моите колеги станаха преподаватели в института. Аз това не го зная.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: По-скоро си мисля за мястото на Народен театър

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Но Сашо има в главата си такава идея и може би той може да я осъществи, защото гледал съм му репетициите на Сашо – той прави едно страхотно нещо, което се дефинира по следния начин - той храни артистите с театрални идеи. Той няма режисура, която не носи със себе си, неговата режисура не носи характера на поучение. Той не казва направи това или направи онова

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: На импровизационен принцип?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Съвършено друга е формулата му и затова той и артистите страшно се обичат. Те страшно обичат процеса на правене и по тази причина си мисля, че той, Руси, Вальо Ганев, Вальо Танев такива хора биха могли да бъдат полезни в създаването на една театрална школа в театъра . Аз не ставам за тази работа.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Не вие, става въпрос дали мястото, пространството Народен театър, като културен център би поел и една такава функция, която е съществувала навремето.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Аз се плаша от това, казвам ви.Плаша се, представете си, че срещна на улицата един млад човек и му кажа: Да, заповядай, тука след три години, или след две години ти би могъл да станеш артист. А след две години, ако това не се случи? Мене ме е страх от тази отговорност, аз не мога да я поема, но такива хора като Теди, Сашо да не изброявам всичките, които са, така да се каже, режисьорският корпус, те непрекъснато работят с артисти и в тях вероятно има по-голяма увереност. Аз не нося тази увереност и не съм подходящ за това.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Все пак няма как да избегнем темата за реформата, защото тя ни касае, а и непрекъснато я коментираме. Казвам ви честно, че аз така и не разбрах в какво точно се състои тази реформа, опитвайки се през всичките тези три години да следя темата

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Ще се опитам да ви обясня.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Аз още не мога да я разбера, а министърът на културата г-н Рашидов вече обяви, че е приключила успешно.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Аз мога да кажа каква е разликата в театъра преди и театъра сега. Театърът преди – разбира се говоря за тези театри, които познавам

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Преди т.нар. реформа ли?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, говоря за театрите, в които съм работил. Сега, първо – ние получавахме една субсидия, която е разчетена на годишна база по месеци и условно нека да приемем, че това е театъра в Симитли, който аз много харесвам (иронично – б.р.) и този театър в Симитли получава по 50 хиляди лева държавна субсидия. Неговият бюджет би трябвало да изглежда като 500 хиляди лева на края на годината, но той е да речем 900 хиляди, защото още 300 хиляди лева театърът сам изработва от билети, т.е. получава срещу продадените билети пари, те също влизат в бюджета. Но тази сума от тези 600 хиляди лева е ясна на 1-ви януари и е ясна на 31-ви декември. Това е една според мене костелива, закостеняла формула, която няма път за излизане от нея. Ти си в тази рамка и това не мърда. Винаги съм питал хората в Министерството на културата: Кажете ми как решавате колко е бюджетът на театъра в Симитли, колко е бюджетът на театъра в Рудозем. И аз на една от сбирките отговорих: Аз ще ви кажа. Първият секретар на окръжния комитет на партията в Благоевград Причкапов, вече като кмет идва в Министерството на културата, удря по масата и вие му правите бюджета от 500 хиляди на 600 хиляди. Нямате логика на създаване на бюджет.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: А сега каква е логиката?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Сега логиката е следната, че тази държавна субсидия може да се качва и по-високо и по-високо.[3]

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Пак има държавна субсидия, която

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, само че тя е на базата на продадени билети

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА:  На тримесечия ли бяха?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Не, на три месеца се прави уравняване. Има методика, тя е известна, публикувана е. Това е уравнение, защо? Защото ние не бихме могли да започнем работа, ако Министерството януари месец не ни даде авансова субсидия

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: На базата на?

ПАВЕЛ ВАСЕВ:  На базата на предишната година, примерно. Ние сме с условна цифра продадени билети, които трябва да бъдат субсидирани със сто хиляди лева, Министерството ни дава авнасово субсидия от 50 хиляди. Ние продаваме билети на стойност Х и преминаваме на следващия месец. И така на края на трите месеца, по средата на четвъртия се прави изравняване. Министерството прихваща

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Летните месеци какво се случва, когато не работи театърът?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: В какъв смисъл какво се случва? (търсят го на телефона – б.р.)

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: На базата на какво ... (прекъсваме разговора, защото Павел Васев говори по телефона – б.р.) Стигнахме до тези три летни месеца, други ми казаха, че съществува този проблем, защото ето, взимат се за база тези три месеца, в които театърът почива и как се субсидират после есенните месеци. Казвам Ви честно, че така и не разбрах каква е философията на тази реформа.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Като човек, който се занимава с икономиката на продуцирането на театралните спектакли това е излизане от затворената рамка, която знам предварително, и ако театърът има достатъчен брой зрители, то неговата субсидия, условна цифра от 100 хиляди може да се превърне на 200 хиляди.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Пак стигаме до там, че зрителят, продаденият билет определят субсидията. Какво правим тогава с някакви желания да се развива този театър, да има някакви нови театрални езици. Нали знаете, че това обрича театърът?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Ами, защо не?

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА:  Вие сте театърът с най-голяма субсидия, вие може би може да си позволите, но виждам по другите театри

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Искате ли да направим един анализ да видите, че аз ще Ви кажа как започна една моя докладна в началото на 2010 г. до Министерство на културата. Моля, субсидията на Народен Театър да бъде изравнена на равнището със субсидиите в театрите в Пазарджик,[4] Хасково, Шумен и Плевен, от гледна точка на количеството състав, от гледна точка на брой пиеси, от гледна точка на брой представления. Народният театър в никакъв случай не е в превилигировано положение. Обратното. Субсидията му е балансирано сравнима с всички останали театри и в никакъв случай не е в някакво предимство, което въпреки всичко е заложено в закона. Там е написано, че Националните културни институти се осигуряват приоритетно и изцяло се финансират. Това не е така. Искам да ви кажа, ако Народен театър, когато започне неговият сезон – тука започва на 15-ти септември - няма по 18 представления седмично той ще затвори врати. В същото време, казвам го с горчилка, няма да казвам кой театър – отидох случайно и погледнах в афиша – осем представления в месеца в един от най-интелигентските български градове, в един град, в който е пълно с университетска младеж. (вероятно има предвид гр. Благоевград – б.р.) Осем предствления! Това е луксът на бюджетното субсидиране, което значи следното – ние си получаваме ниските заплати, играем малко и не ни интересува какво става нито с театралния живот в нашия град, нито с театралния живот в нашата държава.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Да, така, това добре звучи на пръв поглед, но ние знаем, че все пак една реформа, която се обявява за такава, трябва да има някаква

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Естетическа платформа.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Не само, перспективите, които трябва да има и сам знаете, и добре го знаете това, са, че културата не трябва да бъде управлявана на базата на пазарен принцип.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Тя не е на пазарен принцип.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Как да не е, след като се дава субсидия единствено на базата на продаден билет. Нали разбирате, че

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Ми, предложете вие системата, хайде предложете вие, де!

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА:  Е, аз ако ще Ви предлагам, ще стана директор на Народен театър или Министър, но не съм нито Министър, нито директор на Народен театър. Въпросът ми е следният: Вие управлявате най-голямата културна институция в България - Народен театър. Няма как да нямате визия, да нямате и идеи затова как би трябвало да функционира театърът, най-малкото имате мечти свързани с това как би могло да бъде по-хубаво. Струвами се, не за друго го поставям като тема, че има нещо сбъркано да се говори за културата като за пазар, все едно сме на Женския пазар и спорим сиренето 3 кг. ли струва, или едиколко си. В крайна сметка трябва да има някаква идея за развитие, за културна политика. През цялото време си говорим, че трябва да има някаква стратегия. Хубаво, реформираме се на базата на продадени билети и виждам, че вие сте съгласен с това

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Казвам, че има предимства тази реформа. Аз имам като организатор на театралния процес и не се считам за някакъв друг освен за организатор на театралния процес, като организатор на театралния процес  ясно виждам предимствата на това, което е - състоянието на, казах го, да речем – нормативната основа на субсидирането на театъра, на този конкретен театър. Няма как от името на другите да говоря.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Добре, какво правим да речем с един независим театър, един експериментален театър.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Мога ли да разкажа една кратка история. Доста време се срещах с една млада режисьорка, която искаше на всяка цена да направи един спектакъл така както тя иска, с тези артисти, които тя е избрала. И разговаряхме за това този спектакъл да се постави на сцената на Четвърти етаж. Когато стигнахме, така да се каже, почти до принципно съгласие, аз й казах какво е съучастието на Народен театър в този проект. Но тука нямаше нито един артист от Народен театър, тука нямаше участник от нека да го наречем от корпуса на създателите на театрални постановки. Ако е само да използвате сценичното пространство, ние не сме търговски субект, който отдава пространства под наем. Какъв е смисълът на нашите взаимоотношения? И освен това, тя е според мен страхотно перспекитвен човек на българския театър, задължително този нейн проект щеше да получи шамарите, които задължително се раздават на Народния театър от българската театрална критика. Тогава тя взе своето решение и направи спектакълът на друго място.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: В една галерия (визира се спектакъла на Гергана Димитрова „Праехидно“)

ПАВЕЛ ВАСЕВ:  Да, и с това спечели. Затова казвам, че няма как аз (щрака с пръст)

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Темата не е за Гергана Димитрова какво е направила или не, защото разсъждавам по същия начин в конкретния случай, че този проект нямаше да има този успех, ако беше в Народния театър

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Разбира се, щяха да я набият. Мога ли да добавя какво се случи с тези така наречени награди, срещу които аз плюя непрекъснато

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Кои награди?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Въобще театралното състезание. Не наградите ИКАР, не наградите АСКЕЕР, а театралното състезание. Това нещо като театралното състезание ми е избито от главата още от моя учител по актьорско майсторство Апостол Карамитев. Когато бяхме първи курс студенти аз се връщам току що от Германия и Сърбия, купувах си дрехи само от два магазина в Западен Берлин – Зел Бах и другия беше Браун, ходих с едни костюми с едни... (Теди Москов чука на вратата на кабинета – б.р.) и лекции, глупости, такива неща, момичета – това беше по-важно за мен. На края на първия семестър не ми подписа книжката и ме викат в Ректората и викат: Край, свърши с твоето следване. Как така свърши моето следване? Като не ти подпишат първия семестър книжката и няма продължение. И отивам аз при Апостол Карамитев, който познавам от три годишно дете: Ама такааа, ама таковатааа, ама аз съм с друга теза, не съм като бегачите на къси разстояние, аз съм от тези бегачи дето в последния момент... И той ме гледа със страхотно ироничен поглед и ми казва: Момче, ти не си за ВИТИЗ, ти си за ВИФ. И със страшно презрение отмина по коридора. След което докато бях негов студент той в коридорите на ВИТИЗ ми казваше: Павел Васев да си на тоя свят – в смисъл нехранитатко, нехранимайко и изобщо всичко най-обидно, което може да се стовари. С един свой презрителен поглед Апостол Карамитев завинаги изби от главата ми възможността за каквото и да било състезание в областта на културата. И на тези награди ИКАР, защо казвам шамарите срещу Народния Театър, нещата бяха подготвени и ако погледните вестниците от другия ден ще видите: „Варненския театър обра всички награди ИКАР“. Въобще и дума не става за това, че спектакълът на Маргарита Младенова е награден с наградата за спектакъл, защото е Народният театър. Това беше подготвена конструкция. Затова казвам шамарите се раздават.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: За Вас се говори, че сте влязал в конфликт с едни такива институции като вестник Култура, като Варненско лято.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Те са мои приятели и колеги, аз съм им казал открито с какво не съм съгласен и поканих вестник „Култура“ да се разделим като приятели в кръчмата „Грозд“, защото там сме се срещали преди години

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Само не ми казвайте, че сте се събрали?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Не, не пожелаха да дойдат.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Защото си спомням коя точно година беше не помня - миналата или по-миналата, когато не ви поканиха от Варненско лято или вие имахте нещо против?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Кога не са ме поканили? Няма такова нещо!

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Вие отказахте?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Аз отказах, защото получих едно писмо от един непознат за мен човек. Не го зная, наистина не познавам този човек (Асен Терзиев – селекционер на тогавашното издание на Варненско лято – б.р.)

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Аз го познавам.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Аз не го познавам. Получих писмо, в което пише, че има намерения еди кой си да покани спектакълът на Теди Москов!!!

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Не го разбирам това.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Получавам от Варненско лято писмо, в което не пише - Ние каним спектакъла, а казват, еди кой си има намерение да покани спектакъла…

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: т.е. селекционерът има намерение

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да! Да покани спектакъла „Сирено дьо Бержерак“. Това пише в писмото. Е, на това отвръща ли се по някакъв начин? Аз просто не им отговорих.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: И оттам тръгва

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Просто не им отговорих.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Защото имаше някакви интервюта

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Имаше някакви интервюта, защото аз отидох с очите си... Артистите на Народния театър, които играха три представления в полза на Варненско лято на „Вишнева градина“ 2010, започнаха да ми звънят по телефона и да ми казват: Ела да видиш как се отнасят с нас. И аз отидох и видях с очите си, че те са зарязани.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: То според мен към всички е така, не е специално към актьорите на Народен театър.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Това е техен проблем. И отидох при ръководството на Варненско лято и казах, такова отношение към артистите е невъзможно – ясно и без никакви персонални квалификации.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: И тогава сте пожелал да излезете от така наречената Българска асоциация за театър

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Направих го в момента, в който на другия ден се игра „Вишнева градина“ на заседание на т.нар БАТ, и написах, значи тогава Митко Тодоров беше председател на БАТ, и написах писмо: Народния театър не участва в тази организация – това е май месец.[5]

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Това става заради тези събития ли?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Да, те са също съорганизатори. И аз попитах: С какво защитавате артиста, кажете ми с какво го защитавате. Това го написах май месец 2010-та година.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: А САБ? Направи ми впечатление, че рядко някой застава срещу тази голяма институция Варненско лято и всички се стремят към фестивала

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Половината са мои приятели.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: И мои преподаватели. Направи ми впечатлени, казвам ви го като човек, който не е толкова отвътре, че предполагам за всичките тези години между вас кой знае какви тежести висят. БАТ се води за неправителствена организация, която се ръководи от директор на държавен театър. Нещо странно да виждате?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Не, не. Аз видях нещо конкретно, казах своето отношение и във връзка

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: И то промени ли се?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Не, не.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Все още сте отвън? Тази година беше поканен „Рицарят на Светия дух”, въпреки

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Дойдоха организаторите на фестивала и зададоха един въпрос: Можем ли да говорим с Маргарита Младенова, за да я питаме дали може да представим спектакъла. Да разбира се, говорете с нея...

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Те не трябва ли с Вас да го говорят?

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Не, в никакъв случай. Значи те не канят

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Най-малкото техническият екип е на Народен театър.

ПАВЕЛ ВАСЕВ: Разбира се, но това е позиция, да се научат да питат режисьорите.

.............................................................
Разговорът е прекъснат. Теди Москов има уговорена среща с Павел Васев и е пред кабинета заедно с Георги Мамалев, като ми казва, че ще съм първата, която ще научи новината, че Мамалев ще е Ричард III. Кой да знае, че точно заради този спектакъл и моята рецензия за него след година Теди Москов ще пише отворено писмо срещу мен до редакцията на сп. Капитал Лайт.

 



[1] От 10.03.2015 г. Павел Васев със заповед на министъра на културата Вежди Рашидов става изпълнителен директор на Националния филмов център до провеждане на конкурс.
[2] Предишният драматург на Народен театър е Константин Илиев.
[3] За съжаление се оказа, че точно това е невъзможно, т.е субсидията да се увеличава спрямо продадените билети, защото бюджетът за театър е строго фиксиран и няма как да се разширява. Този проблем всъщност създаде и настоящата криза в театъра и отсъствието на средства в средата на годината, поради увеличения брой продадени билети, което уж доказваше успехът на реформата, и от друга страна фиксираните средства предназначени за сценични изкуства от страна на Министерство на финансите.
[4] През 2011 г. субсидията на Народен театър е колкото на другите театри – 12,50 лв. на билет. През 2012 г. субсидията за Народен театър става различна от на другите театри и се качва на 15 лв. на продаден билет. През 2013 г. е 20 лв., а през 2014 г. става 27 лв. През юни 2013 г. Народен театър е натрупал дълг от около 500 000 лв., но след вдигането на ставката на 27 лв. излиза на чисто.
[5] На страницата на БАТ http://battheatre.com/index.php?P2=43 – все още Народен театър „Иван Вазов“ не е член на организацията, но страницата съдържа неактулна информация, като например, че член на организацията е Красимира Филипова като директор на Дирекция „Сценични изкуства и нови поколения“ към МК, а тя бе пенсионирана тази година и вече е съветник на министър Вежди Рашидов. Интересна е връзката между останалите членове на тази неправителствена организация, която участва като организатор на Варненско лято. Това са: Ириней Константинов – настоящ председател и директор на Театър София, Десислава Георгиева – представител на община Варна, Верка Стойкова – актриса и директор на Варненския куклен театър, Даниела Иванова-Димова – певица, директор на ТМПЦ Варна – т.е. на Варненския театър и опера, които бяха слети от Вежди Рашидов, както и Христо Мутафчиев – председател на САБ. Адресната регистрация на БАТ, Варненско лято и САБ е една и съща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар